В продължение на статията фокусирана върху предприемачеството и целите за устойчиво развитие, в следващите страници са допълнени добрите примери за връзката между младежкото предприемачество и постигането на Целите за устойчиво развитие.

Добър пример за бизнес насочен към постигане на целите за устойчиво развитие е „Смарт Пчелин“-вендинг машина за мед в град Варна. Млад предприемач от Варна отглеждащ 360 пчелни семейства позиционира домашно произведения си мед във вендинг машини. Пчелните семейства са отдалечени от населените места и с това е гарантирано качеството на меда – напълно чист и натурален, без пастьоризация. Към момента подобна вендинг машина е налична само в град Варна, но при достатъчно търсене ще има възможност веднинг машини за мед да бъдат позиционирани и на други места в страната.

„Насекомо“ е български startup фокусиран към производството на устойчиви продукти за насекоми за фуражната и селскостопанска промишленост. Асортиментът от предлагани продукти покрива храните за риби, храни за домашни любимци и храна за земята или т.н. тор. Екипът на „Насекомо“ припознава убежденията, че насекомите са естественото решение на дилемата за изхранване на човечеството. Компанията прилага принципите на кръговата икономика и произвежда с нулев отпадък, намалява се въглеродния отпечатък на фуражната промишленост, предлагат алтернатива на торове на базата на изкопаеми горива, разполагат с вертикално земеделие, за да ограничат използването на земя, както и помагат за запазването на биологичното разнообразие и освобождаването от пластмаса. Според компанията, глобалното производство на риба и месо се увеличава поради нарастващото население, те са намерили вариант, как да повлияят положително на тази тенденция. Според направено от тях проучване, изследванията показват, че протеиновата храна на базата на насекоми може частично или напълно да замени фуражите нужни за изхранването на рибата и животните отглеждани за храна. Екологичните цели на компанията са: 12. Отговорно потребление, 14. Живот под водата, 13. Климатични промени и 2. Ограничаване на глада.

Добра практика, която е инициирана от гражданин на град Бургас, съвместно с община Бургас и Българска агенция по храните е поставянето на вендинг машини за храна за кучета работещ на принципа на депозитна система с пластмасови бутилки. Четири „кучемата“ са поставени на различни места в Бургас, като очакваният брой е да се увеличат. Срещу пускането на пластмасова бутилка в машината, се получава количество храна за кучета според кметът на Бургас по този начин се стимулира изграждането на навици в децата за хуманно отношение към животните и стимулиране на рециклирането.

Добър пример за връзката между предприемачество и бизнес е „Благичка -zero waste”. Това е първият ресторант с нулев отпадък в България, който наема младежи в неравностойно положение. Ресторантът не употребява пластмасови опаковки, сламки и бутилки, доставката на храна на клиентите е в кутии за многократна употреба, в ресторантът е позиционирана рециклираща станция и боклукът се събира в нея разделно. Ресторантът е и първият в страната, който изхвърля органичните си отпадъци в компостер.

Използваните дрехи, така наречени дрехи „втора ръка“ намират своето нови призвание в създадената платформа “Nold”. Платформата придава нов живот за качествени дрехи „втора ръка“, като платформата работи в Полша, но има тенденция тя да се позиционира и на други пазари. Платформата е активна от 2020 година. Според платформата спестените въглеродни емисии от дейността възлизат на 56 150 кг. CO2, спестената вода възлиза на 7 758 840 л. H2O и спестеният отпадък възлиза на 1 914 кг. Според платформата 95 % от артикулите, които биват изхвърлени на боклука  са в състояние за повторно носене. Платформата дава възможност всеки потребител да изпрати дрехи, които би искал да бъдат продадени, след което да получи съответното заплащане след продажба.